Поезия…чия?

Москва, Москва!
Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш!
Ти пак си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над братски стиснати ръце.
Че блясъкът на твоята зора
раздра световната тъма,
че ти като възторжена сестра
събра на цялата земя
и радостта, и бурната печал!…
Москва, Москва!
сърце от разтопен метал!

Москва, Москва!
Пред твоите стоманени врати
разби се вражата вълна;
звездата ти с рубинен лъч трепти
над всяка горестна страна,
където робът цял живот оре,
а мре лишен от късче хлeб,
където пролетарското море,
възвре от пламъка свиреп
на петгодишна демонска война.
Москва, Москва! -
звезда на нови времена!

Москва, Москва!
От своите площади днес мълвиш
присъда над вековен гнет.
Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж,
сред теб и целий пролетарски свет.
И горда в своя блясък и гърмеж,
с копнеж за сетната борба,
пламтиш чрез всеки старец и младеж,
зовеш кат бронзова тръба, и твоя зов веригите руши!…
Москва, Москва!
вулкан от пламнали души!

Истинска жабка за истинско блатце

Може ли истинско блатце да съществува без истинска жабка…Ми не може за това ето

Жабка

Без заглавие

Боли,

изгризва ме отвътре,

проскърцва в ставите ми…

скуката.

За й-то

Чета си днес избрани творби из българското блог пространство и току ме бодне в очите някоя правописна грешка. Мисля си: Нищо де, бързали са хората да споделят мисли и вълнения, объркали са клавиша, не са погледнали после. Случва се! И продължавам да чета. И пак ме бодва нещо в очите. Викам си: Жабке, сдържай се, хубаво пишат хората, интересно е, забавно, кой ти гледа правописните грешки! Да де, ама не щеш ли изскача едно й, дето ще ми извади окото още малко.  „линий“ е думичката, в която е попаднало незнайно как и като че ли вика: „Ей, хора, махнете ме от тук, не ми е тука мястото!“ Не ми е за първи път да откривам й на неочаквани места и затова решавам да си направя малък експеримент. Хващам  търсачката и пускам думичката да видя кво ще излезе. Резултат: 21 800 страници.  А така! Докато преглеждам резултатите и „в общи линий“ добре се забавлявам откривам следващия бисер: „функций“. Пускам и него: 16 100 страници. Аха! Продължавам нататък и откривам: „лекций“, „партий“, „колекций“.  Ужас! Не може да бъде!  Спирам!

Седя и се чудя как е възможно на някой да му хрумне, че множественото число на съществителните от женски род с окончание на -я се пише с й. Ако тези които пишат по този начин се опитат да прочетат това, което са написали, веднага ще установят, че това й на края звучи абсолютно не на място. Аз не съм чувала българин да говори така. Дори и да не отбира много от граматика или по-точно от морфология, човек може най-малко да прочете това, което е написал и да го пооправи преди да го отпрати в дебрите на Мрежата. Защото всеки, който пише, било то с цел да поучава или да забавлява, носи отговорност за творенията си и няма право да разпространява груби грешки и да демонстрира нехайство към собствения си език.

А правилото гласи:

Множествено число на съществителните от женски род

Всички съществителни от женски род, завършващи на гласна, променят окончанията  -a или -я на -и.

маса	маси
шапка	шапки
чиния	чинии
история	истории

Сбогом Last.fm

Понеже блея и се разсейвам, пак съм изпуснала важно събите в Нета. Чак днес научих, че Last.fm вече ще искат по 3 евро на месец за стрийминг. Жалко! А аз обичах Last.fm! Но явно това е трагичната съдбата на всяка добра Web2 идея: Да стане платена и бавно, но сигурно да изгуби публиката си. Ето тук е казано всичко, което има да се каже: И Last.fm предаде феновете

Аз само искам да добавя, че аз съм от онези пасивни фенове, които въпреки че имат акаунт, го ползват рядко и всъщност това, което обичах при Last.fm, е точно този стрийминг, който сега ще стане платен. Сигурна съм, че има много такива като мен. Аз няма да платя 3те евро както и много други няма да ги платят. Не че няма начин да се заобиколи плащането. Но не си струва усилието. Най-вероятно няма да посещавам вече Last.fm, както престанах да посещавам Deezer, след като започнаха да искат регистрация, за да чуеш повече от едно парче. Жалко! Може би и аз щях да мутирам някой ден до активен потребител. Сега вече е ясно, че няма да го бъде.

Венециански балкон

Венециански балкон

Есенно

Много ми е есенно.
Много ми е тъжно,
за всяко листо,
за всеки паднал кестен…

Тенерифе

Представяли ли сте си някога, че може на едно място да видите вулкани, пирамиди и възрожденски къщи досущ като българските? Не? И аз не! Докато не попаднах на Тенерифе!

Но всичко по реда си!

Някъде края на март пак ни затегли към далечни земи. Освен далечни, ни се искаше и да са топли, че зимата пак ни беше дошла в повечко. След кратко ровене в интернет целта беше ясна: Канарските острови, и по-точно Тенерифе! Набързо събрахме багажа и без изобщо да предполагаме какво ни очаква се метнахме на самолета, натоварени с мечти за лениво въргаляне по плажа и плацикане в океана. След 4-часов полет ни стовариха на едно летище някъде в най-южната част на острова, тепърва ни предстояха 2 часа път до Пуерто дела Круз, където си мислехме, че ще прекараме 6 кротки дни като всеки друг средностатистически европейски турист. Докато пътувахме с автобуса към Пуерто от страни на пътя изскачаха все по чудновати масиви и порести черни образувания. Ами да! Ние бяхме на вулканичен остров и това бяха застинали потоци лава, странно красиви и малко страховити.

Палма в Пуерто дела Круз

В Пуерто дела Круз метнахме багажа в хотела и тръгнахме на първо разузнаване из града. Подготвени за типичен испански курорт, презастроен и претъпкан, Пуерто ни изненада с чара си на малко провинциялно градче, с къщи с дървени балкони и приятна крайбрежна алея с чудновати палми. И някак си здравословното намерение за кротко припичане на плажа, бавно, но сигурно бе изместено от откривателски ентусиазъм. На всичкото отготре, плажът беше малък и вместо с пясък, покрит с черна вулканична пепел, а океанът – бурен и студен.

Грабнах пътеводителя и почти на мига набелязахме главните цели за следващите няколко дни:

Гуимар (Güimar)
Ел Тиеде (El Tiede)
Икод (Icod de los Vinos)

За тях ще ви разказвам по отделно, защото посещението на всяко едно от тези места се оказа фантастично приключение.

Сахарски пясък

И понеже, съвсем по жабешки, ни се щеше все пак да се топнем в океана като начало се отправихме към Плайа де лас Тереситас (Playa de las Terresitas), не далеч от столицата Санта Круз (Santa Cruz). Особеното на този плаж е, че е единственият на острова с истински жълт пясък. Това обаче не се дължи на някаква си прищявка на природата, а на многобройните контейнери с пясък, докаран от Сахара!

Вътрешен двор от Ла Лагуна

Пътьом се отбихме и до Ла Лагуна, старата столица на Тенерифе. Чаровното градче, ни зарадва с много стари къщи, рошави покриви и атмосфера, комбинирала по много приятен начин испанското и Ориента.

Следва продължение…

Варшава…едно прекрасно пътуване…

Пътувайки със самолета към Полша си мисля…“Ей сега ще видим пустите поляци какво толкова са направили повече, че и се бият в гърдите, колко преуспяват…“ естествено задавах си риторичен въпрос… Но за това по нататък, междувременно погледа ми бе прикован от една интересна гледка…

Река Нил?

 

Не, не разбира се, това не е река Нил, колкото и да се надявах…а просто северната ни граница…

Както и да е, кацнах си в Полша, след като едвам не ми се пръсна лявото тъпънче от налягането…но лошото тепърва предстоеше…

Излизам от летището и понеже кой да мисли, съм само с левове! Слава богу на летището – ‘чейндж’ викам си супер…Супер, супер ама лева го обменят 1 за 1,5 злоти…(в БГ курса е 1,71) айде прежалих ги тия 21 гроша…

Но тепърва следва интересното…тръгвайки от ‘чейндж’ -а почват да ме дърпат едни грозни типове и да ми викат ‘Такси мистър?’ . Мисля си такси, такси ама утре, я съм израсъл у БГ-то и тия номерца са ми ясни… Излизам от летището и гледам таксита бол, само дето сите с различни тарифи… В крайна сметка тъпите ми домакини, поне да се бяха погрижили да ме вземат от летището, ама къде ти, те нали са ‘големи’ и ‘преуспели’ , няма сега кой да се занимава със ‘скъпия’ им гост от София.

В крайна сметка избрах най-зеленото такси (Мерцедес 128) и тръгвам да се ръгам на предната седалка…Шофьорчето на ясен полуразвален английски ми обясни, че на предната седалка му седи касовия апарат?!? викам добре, ке седнем изотзадзе… Изрично го питам дали ще ме закара за 40-50 злоти до хотела (Оти толко са ми казали, че трее да е), където ще отседна и той отсича ‘ДА’ викам добре, улучих правилното такси…

Е, закараме човечеца (за 60 злоти), но с прекрасна изненада осъзнах, че нещо не е наред…Влизам аз в хотел Ибис и питам за резервацията…След кратко суетене любезните служители ми съобщиха с усмивка..“Господине, резервацията ви е наред…само, че не е в нашия хотел…!“… Прекрасно нали? Оказва се, че хотел ИБИС не е просто хотел, ами верига, която има цели 3 (три) хотела във Варшава…

Упътиха ме хората и аз за да не си създавам повече главоболия, типично по нашенски си отидох пеша до съответния хотел (около 30 минути)…

Викам си нема грижи таман ще поразгледам…ама то кво да гледаш, едно сиво грозно, почти като в София, само дето София е към 100-тина пъти по привлекателен град…

В крайна сметка се настаних в хотела и реших, че трябва да се поразходя…мда…и продължавам да се чудя какво и е хубавото на Полша и с какво са по-напред икономически…е вероятно е факт, но визуално не им личи въобще. Същите клошари, същите луди, същите алкохолици се разхождат по улиците…и докато нашите са леко прикрити и си вършат нещата с финес, тия там се изтапанчват посредата на улицата и не им дреме…ама к’во ли се учудвам…

Само за да затвърди мнението ми до момента фокусирам следната сграда…

Халите, разбииш ли?

 

Да, като халите в София, нали? Почти…но какво бе учудването ми когато забелязах нещо друго…ама как бее, разбира се, нещо толкова разпространено в нашата страна залъгващо потребителя още с наименованието си…

Магазин за 1 лев

Само забележете надписа…каква ли му е транскрипцията…мда…очевидно търговията върви и във Варшава…

Следва продължение…

Щепселът и щангата

Тази нощ, докато се въртях полузаспала в леглото, из главата ми се забутаха две звучни български думички от чужд произход: щепсел и щанга. Не знам защо точно тези две, не ме питайте! Понеже заспиването май нямаше да го бъде, взех да умувам за произхода на думичките. Че са заемки от немски, това беше ясно. А после? Как от Stöpsel (запушалка) е станало щепсел и как от Stange (метална или дървена пръчка) е станало щанга?

В съвременния немски език най-употребяваната думата за щепсел e Stecker. Ясно беше, че ще трябва да се поровя малко из речниците. Именно там открих, че Stöpsel в едно от значенията си значи и щепсел. Работата беше ясна! А кога ли точно е дошла тази думичка в българския? Явно не е отскоро, иначе сигурно щяхме да ползваме щекер или нещо подобнозвучащо, а не щепсел.
През главата ми претичаха следните размишления: щепселът осъществяава контакт с електрическата мрежа, аха, а от кога има електрическа мрежа в България? Виж, това е един много интересен въпрос! Още малко ровене и ето какво открих:

1879 г. – Томас Едисон открива електрическата крушка с нажежаема жичка.

1 юли 1879 г. – Светва първата електрическа крушка в България по случай възкачването на престола на княз Александър Батемберг…

Историческото събитие от 1879 г. е не само първото използване на електрическото осветление в България, а вероятно и на Балканския полуостров.

Еха, още едно нещо, в което сме били първи!
И още:

1 ноември 1900 г. – Започва редовната експлоатация на електрическата мрежа на София.

Ето тук може да прочетете цялата история на електрификацията на България.

Та може би тогава, в зората на 20-ти век, заедно с пристигането на електричеството в България и на немските фирми, участващи в изграждането на мрежата, щепселът се е нанесъл в българските домове и в българския език.

Виж щангата се оказа по-трудна, все още я издирвам сред езиковите дебри… Като ѝ хвана дирите, ще ви разкажа!