По немските телевизии тече една реклама на бира, в която се пее: „Berlin, du bist so wunderbar, Berlin…„ ( „Берлин, ти си толкова чудесен, Берлин…„). Всеки път когато чуех този рефрен, се чудех дали наистина е така. Берлин, защо всички говорят с толкова възторг за този град? А и след Париж, Лондон, Барселона, Рим и Прага, дали все още нещо можеше да ни изненада и впечатли?
Гарата
И ето дойде деня, в който и ние потеглихме към германската столица, изпълнени с много очакване. Привечер влака ни стовари на новата берлинска гара и ние с бърза крачка се отправихме към хотела ни в Шарлотенбург. След като малко се отдалечихме от гарата, се видя, че огромната конструкция от метал и стъкло, порядъчно грозна, според моето скромно мнение, седеше някак самотна в средата на огромно празно пространство. Въпреки възторга на целокупния немски народ (или по-скоро на целокупните немски медии), май си бяха похарчили милионите не много удачно.
Не след дълго установихме, че вървим в обратна посока, но това изобщо не ни притесни. За опитни пътешественици като нас, губенето в непознат град е по-скоро нещо като любимо забавление.
Първите ни впечатления от берлинските улици бяха доста мрачни. Редиците от кооперации с тъмни фасади се прекъсваха неочаквано от празни терени, дори не строителни площадки, а просто пустеещи места, чакащи амбициозен инвеститор да ги забележи. Февруарският вятър и падащият мрак допринасяха сериозно за мрачното усещане. Внезапно пред нас се ширна Лайпцигер плац, а малко след него се извисиха небостъргачите на Потсдамер плац. Модерните гиганти бяха някак си съвсем не на място, поне така ми се стори в онази първа вечер в Берлин. Останки от Берлинската стена с налепени по тях купища дъвки едва се открояваха в подножието на стъклените великани.
Църквата в памет на Кайзер Вилхелм
На следващия ден поехме към Курфюрстен дам, който се оказа недалеч от хотела. Пътьом с почуда гледахме тръбите на газоснабдяването, които боядисани в крещящо розово и лилаво минаваха на два метра височина в средата на натоватен булевард. За мое най-голямо разочарование, останките на прекрасната църква в памет на Кайзер Вилхелм, бяха окепазени от построено в непосредтвена близост архитектурно недоразумение. А самата църква и отвън и отвътре е (била) фантастична. Великолепни мозайки и много светлина!
Покрай прочутата берлинска Зоологическа градина, продължихме в посока Бранденбургската врата. В средата на внушителния парк се извисява и проблясва в златисти тонове Колоната на победата (Siegessäule). Не далеч от нея се намира паметникът на съветската армия. Изведнъж осъзнахме, че не след дълго ще се окажем в бившия Източен Берлин. Наистина странно усещане. Този паметник – като пренесен от друго място и време. Оказа се, че това усещане ще ни преследва през целия ден. Но за това по-късно. Тепърва ни предстоеше да видим Бундестага и Бранденбургската врата.
Бундестага
Когато се озовахме на огромната поляна пред Бундестага, някак си неможех да се отърва от усещането, че пред мен е Съдебната палата в София. Няколко месеца след това седях пред истинката Съдебна палата и открих многобройните разлики, но усещанто в онзи момент беше много реално.
Бранденбургската врата като всички забележителности, които човек е виждал многократно на снимки или по телевизията, на живо не изглеждаше толкова внушителна. Продължихме по Unter den Linden и аз се радвах на петолъчките по стълбовете на уличните лампи. Вече бяхме в Източен Берлин!
Ps: А ако случайно искате да чуете рефрена, ето го тук: Berlin, du bist so wunderbar!
