Берлин (финал)

След продължително бродене из берлинските улици се оказахме на Oranienburger Straße. Без да я търсим, просто ей така, по случайност. Но тя случайността си знае работата.  На пръв поглед, съвсем нормална улица, с трамвайни линии по средата, магазини и кафенета, стари кооперации. Ако човек няма лошия навик да зяпа по фасадите на сградите, може да мине по нея без да забележи нищо. Да, но аз, когато не си гледам в краката, се заглеждам по къщите наоколо. А и там имаше защо! Пищни стари фасади, но някак си опушени, мрачни и натежали от разруха, обезобразени. Тук таме зейваха празни пространства – като от изваден зъб. Трябваше ни малко време, докато осъзнаем това, което виждаме в мрачната февруарска привечер. Липсващите парчета от фризовете, дупките зейнали в стените и оголените тухли под откъртените парчета мазилка. Това не бе дело само на времето и хорското безгрижие, това бяха рани от войната. Изумително, подтискащо, объркано и вълнуващо.

Явно ни беше ден за пътуване във времето.

Така и така ни беше тръгнало на история, така и така духаше и валеше, а най-вече защото много искахме, на следващия ден потеглихме към Pergamon Museum. Ние опашки по принцип не понасяме и рядко се редим, ама нали за този музей мечтаехме от месеци, стиснахме зъби и час и нещо упорствахме срещу вятъра, дъжда и моята вече тридневна 39 градусова температура. И добре че устояхме.

Няма да ви разказвам за чудесата събрани в този музей. Те просто трябва да се видят.

Изтощени и очаровани изпълзяхме от музея след много часове на възторг и почуда. Запътихме се отново към Александър плац (все пак трябваше да го видим като хората), а след това продължихме към вече познати места.

И през цялото време в главата ми се въртеше: Какво, по дяволите, му има на този град?

Не, това не един град! Това са парчета от много различни градове, които някак не пасват едно към друго. Сякаш някой се е опитал да сглоби картина от части от много различни пъзели. Всяка една част живее собствен живот в свое собствено време, а тънките връзки помежду им са натоварени булеварди, пресичащи времето и пространството.

Не, Берлин не е чудесен! Забравете рефрена!

Берлин е история, която може да бъде изживяна и усетена. Все още…