Тази нощ, докато се въртях полузаспала в леглото, из главата ми се забутаха две звучни български думички от чужд произход: щепсел и щанга. Не знам защо точно тези две, не ме питайте! Понеже заспиването май нямаше да го бъде, взех да умувам за произхода на думичките. Че са заемки от немски, това беше ясно. А после? Как от Stöpsel (запушалка) е станало щепсел и как от Stange (метална или дървена пръчка) е станало щанга?
В съвременния немски език най-употребяваната думата за щепсел e Stecker. Ясно беше, че ще трябва да се поровя малко из речниците. Именно там открих, че Stöpsel в едно от значенията си значи и щепсел. Работата беше ясна! А кога ли точно е дошла тази думичка в българския? Явно не е отскоро, иначе сигурно щяхме да ползваме щекер или нещо подобнозвучащо, а не щепсел.
През главата ми претичаха следните размишления: щепселът осъществяава контакт с електрическата мрежа, аха, а от кога има електрическа мрежа в България? Виж, това е един много интересен въпрос! Още малко ровене и ето какво открих:
1879 г. – Томас Едисон открива електрическата крушка с нажежаема жичка.
1 юли 1879 г. – Светва първата електрическа крушка в България по случай възкачването на престола на княз Александър Батемберг…
Историческото събитие от 1879 г. е не само първото използване на електрическото осветление в България, а вероятно и на Балканския полуостров.
Еха, още едно нещо, в което сме били първи!
И още:
1 ноември 1900 г. – Започва редовната експлоатация на електрическата мрежа на София.
Ето тук може да прочетете цялата история на електрификацията на България.
Та може би тогава, в зората на 20-ти век, заедно с пристигането на електричеството в България и на немските фирми, участващи в изграждането на мрежата, щепселът се е нанесъл в българските домове и в българския език.
Виж щангата се оказа по-трудна, все още я издирвам сред езиковите дебри… Като ѝ хвана дирите, ще ви разкажа!
