Представяли ли сте си някога, че може на едно място да видите вулкани, пирамиди и възрожденски къщи досущ като българските? Не? И аз не! Докато не попаднах на Тенерифе!
Но всичко по реда си!
Някъде края на март пак ни затегли към далечни земи. Освен далечни, ни се искаше и да са топли, че зимата пак ни беше дошла в повечко. След кратко ровене в интернет целта беше ясна: Канарските острови, и по-точно Тенерифе! Набързо събрахме багажа и без изобщо да предполагаме какво ни очаква се метнахме на самолета, натоварени с мечти за лениво въргаляне по плажа и плацикане в океана. След 4-часов полет ни стовариха на едно летище някъде в най-южната част на острова, тепърва ни предстояха 2 часа път до Пуерто дела Круз, където си мислехме, че ще прекараме 6 кротки дни като всеки друг средностатистически европейски турист. Докато пътувахме с автобуса към Пуерто от страни на пътя изскачаха все по чудновати масиви и порести черни образувания. Ами да! Ние бяхме на вулканичен остров и това бяха застинали потоци лава, странно красиви и малко страховити.
В Пуерто дела Круз метнахме багажа в хотела и тръгнахме на първо разузнаване из града. Подготвени за типичен испански курорт, презастроен и претъпкан, Пуерто ни изненада с чара си на малко провинциялно градче, с къщи с дървени балкони и приятна крайбрежна алея с чудновати палми. И някак си здравословното намерение за кротко припичане на плажа, бавно, но сигурно бе изместено от откривателски ентусиазъм. На всичкото отготре, плажът беше малък и вместо с пясък, покрит с черна вулканична пепел, а океанът – бурен и студен.
Грабнах пътеводителя и почти на мига набелязахме главните цели за следващите няколко дни:
-
Гуимар (Güimar)
Ел Тиеде (El Tiede)
Икод (Icod de los Vinos)
За тях ще ви разказвам по отделно, защото посещението на всяко едно от тези места се оказа фантастично приключение.
И понеже, съвсем по жабешки, ни се щеше все пак да се топнем в океана като начало се отправихме към Плайа де лас Тереситас (Playa de las Terresitas), не далеч от столицата Санта Круз (Santa Cruz). Особеното на този плаж е, че е единственият на острова с истински жълт пясък. Това обаче не се дължи на някаква си прищявка на природата, а на многобройните контейнери с пясък, докаран от Сахара!
Пътьом се отбихме и до Ла Лагуна, старата столица на Тенерифе. Чаровното градче, ни зарадва с много стари къщи, рошави покриви и атмосфера, комбинирала по много приятен начин испанското и Ориента.
Следва продължение…


