Чета си днес избрани творби из българското блог пространство и току ме бодне в очите някоя правописна грешка. Мисля си: Нищо де, бързали са хората да споделят мисли и вълнения, объркали са клавиша, не са погледнали после. Случва се! И продължавам да чета. И пак ме бодва нещо в очите. Викам си: Жабке, сдържай се, хубаво пишат хората, интересно е, забавно, кой ти гледа правописните грешки! Да де, ама не щеш ли изскача едно й, дето ще ми извади окото още малко. „линий“ е думичката, в която е попаднало незнайно как и като че ли вика: „Ей, хора, махнете ме от тук, не ми е тука мястото!“ Не ми е за първи път да откривам й на неочаквани места и затова решавам да си направя малък експеримент. Хващам търсачката и пускам думичката да видя кво ще излезе. Резултат: 21 800 страници. А така! Докато преглеждам резултатите и „в общи линий“ добре се забавлявам откривам следващия бисер: „функций“. Пускам и него: 16 100 страници. Аха! Продължавам нататък и откривам: „лекций“, „партий“, „колекций“. Ужас! Не може да бъде! Спирам!
Седя и се чудя как е възможно на някой да му хрумне, че множественото число на съществителните от женски род с окончание на -я се пише с й. Ако тези които пишат по този начин се опитат да прочетат това, което са написали, веднага ще установят, че това й на края звучи абсолютно не на място. Аз не съм чувала българин да говори така. Дори и да не отбира много от граматика или по-точно от морфология, човек може най-малко да прочете това, което е написал и да го пооправи преди да го отпрати в дебрите на Мрежата. Защото всеки, който пише, било то с цел да поучава или да забавлява, носи отговорност за творенията си и няма право да разпространява груби грешки и да демонстрира нехайство към собствения си език.
А правилото гласи:
Множествено число на съществителните от женски род
Всички съществителни от женски род, завършващи на гласна, променят окончанията -a или -я на -и.
маса маси шапка шапки чиния чинии история истории
